Виена

    Първото ми пътуване в чужбина беше във Виена, Австрия. Това беше включително и първият ми полет със самолет. Изживяването не е кой знае какво, сравнено с някои от атракциите в Пратера, но за това по-късно. Двупосочният билет за австрийските авиолинии, запазен около 3 месеца предварително, струваше малко над 200 лева, а в момента може да се намери и доста по-изгодна оферта. Престоят ни беше 4 дни, които стигнаха да видим само най-важните неща. Уцелихме чудесно време като изключим почти всекидневните валежи привечер. А сега по същество.

Ден 1

    Кацнахме около 9:30 часа местно време на 19 април 2012 г. Първото нещо, което направихме беше да си извадим карта за градския транспорт. Вече не си спомням каква карта точно си купихме, но не беше повече от €15-20 и определено си заслужаваше, защото я използвахме страшно много, а отделен билет беше около €2. Тук е моментът да спомена, че транспортът във Виена е много добре организиран и никога не чакаш повече от 5-6 минути. Да не говорим, че в градската мрежа превозните средства са нови и чисти. Общо взето сме използвали само метро или по-точно U-Bahn, тъй като с него се стига бързо до почти всички интересни точки. Когато аз бях във Виена имаше 6 линии на метрото и ако не бъркам се строяха още продължения. От летището хванахме влак линия S7 (S идва от S-Bahn) до града (спирка Landstrasse), защото билетът беше евтин, около €3-4, които платихме отделно от картата. Тя важи само за вътрешните кръгове на града, но е напълно достатъчна за да се стигне до всички забележителности. Друга опция за придвижване е бързият влак CAT (City Airport Train), но цената на билета е €12. Ние пътувахме 30-40 минути, докато CAT стига за по-малко от 20. От спирка Praterstern се прекачихме на линия U1 на метрото до Keplerplatz, където наблизо се намираше хотелът ни. Е, с него ударихме малка греда, понеже не беше от най-чистите, а не беше и толкова евтин или с добро местоположение. Резервацията бяхме направили през booking.com. Хубавото беше, че всяка сутрин имаше шведска маса от 8 до 10 часа. 

    Към 11 часа вече се бяхме настанили и решихме да се отправим към Пратера, понеже времето беше хубаво, а прогнозите за другите дни бяха за дъжд. Върнахме се отново до Keplerplatz и с линия U1 се върнахме отново на спирка Praterstern, до която, както се подразбира от името, се намира Пратера. Там няма входна такса, плаща се на всяка атракция, която искаш да пробваш. Нямаше как да пропуснем, разбира се, Wiener Riesenrad - първото в света виенско колело, все пак колелото е кръстено на града :) Входната такса беше €9 по спомен като това беше и най-скъпият атракцион, който посетихме. След входа имаше и мини музей с макети на града от различни периоди.

Въпреки, че таксата беше висока смятам, че си заслужаваше, защото когато колелото те спре точно на върха се открива невероятна гледка към целия град.

Близо до Пратера се намира и националният стадион Ернст Хапел, а на снимката долу се вижда именно той.

Другите атракциони, които посетихме бяха кулата и Volare.

Таксите и на двете бяха по около €4 и напълно си заслужаваха. След това стреляхме с мини снайпери и дори си спечелихме по една изкуствена розичка (найс, а?).
    След Пратера се отправихме към  кулата на Дунав (Donauturm) - от спирка Praterstern с линия U1 до Kaisermühlen-VIC. Минава се през бизнес центъра на Виена (Vienna International Centre) и след това през невероятно красив парк, който австрийците са нарекли Donaupark. Кулата е висока около 250 метра и срещу €7 можете да се качите на височина 160 метра до кафе ресторанта за да похапнете сладолед или някой сладкиш (разбира се, не са от най-евтините). На снимката долу се вижда електронното табло на асансьора, което показва къде се намирате в момента.

Струва си да седнете в кафе ресторанта, защото върха на кулата е подвижен и за минути ще получите 360 градусова гледка на цяла Виена. От някои от снимките по-долу се вижда, че докато бяхме в кулата започна да вали, но беше за кратко, а и вече имахме покрив над главата :) Виждат се и ръкавите на Дунав, някои от които са изкуствено прокопани, а мостове има през няколкостотин метра. Бизнес центърът (VIC) е заснет на втората снимка.

След като изчакахме дъжда да спре, тръгнахме по обратния маршрут до спирката на метрото. На снимките долу се вижда красивият дунавски парк и вече отдалечаващата се дунавска кула.

Следващата ни точка беше Hundertwasserhaus. Къщичката е проектирана, както се досещате, от архитект на име Hundertwasser. Доста е интересна и нестандартна, да не каже човек по нашенски и леко кичозна :) До нея не помня как точно успяхме да стигнем, но от познатата ни вече спирка Praterstern хванахме S-Bahn (но не помня коя линия беше), където един любезен австриец ни упъти къде да слезем, че даже ни заведе и до самата къща - човекът живееше някъде наблизо.

Навръщане обратно към спирката на трамвая минахме покрай Sankt Othmar unter den Weißgerbern - някаква енорийска църква, на чиито пейки отвън поседнахме за кратка почивка.

 

Това беше и последната ни дестинация за деня. Наблизо до хотела имаше голям супермаркет, от който напазарувахме за вечеря, за да съберем сили за следващия ден. Съветът ми за храната е да се пазарува точно от големи магазини и супермаркети, защото ресторантите са сравнително скъпи.

Ден 2
Станахме рано за да се възползваме от шведската маса на хотела :D След като закусихме се отправихме към метрото и от спирка Keplerplatz с линия U1 слязохме на Karlsplatz за да се прекачим на линия U4 до спирка Schönbrunn. Едноименният дворец е много емблематичен за Виена, известен е с красивите си градини, музея на любимата на австрийците принцеса Сиси, монументът Глориет и зоологическата си градина. Между другото, трябва да се спомене, че дворецът е реконструиран, тъй като е бил доста разрушен след обсадата на турците (каква изненада...)

Пропускът, който си купихме беше от порядъка на €15-20 и включваше обиколка на Шьонбрун, градините, лабиринтът и Глориет. За жалост по време на обиколката в двореца не са позволени снимките или ако са, то е срещу някаква безбожно висока такса, но вече не помня. Е, отвътре това, което си спомням е огромното количество златни и позлатени мебели, тавани и прочие, както и множеството картини на художници, които непросветената ми личност не познава. Обиколката завършва от другата страна на двореца. На снимките по-долу се вижда задната част на двореца и монументът Глориет в далечината.

Ако гледате втората снимка горе, вдясно се намира лабиринтът и след него зоологическата градина.  А това отдолу е входът на лабиринта и самият лабиринт.

След лабиринта посетихме и зоологическата градина. Тя определено си заслужава, а билетът ни беше отделно и струваше €15. Доста по-хубава е от софийския ѝ еквивалент, не само заради повечето животински видове, а и заради самите зали и заобикалящата те среда. На трите снимки долу това може да се види, а специално за втората мога да кажа, че се намира в огромна остъклена зала и влажността вътре беше (с риск да се изложа, тъй като не си спомням точно) около 80-90%.

А ето и някои животински видове.

Няма как да пропусна и любимите ми екземпляри, а именно пингвините.

В зоологическата градина прекарахме доста време като дори не успяхме да я разгледаме цялата. Вече трябваше да се отправим към Глориет. За него ни важеше билетът от Шьонбрун, затова се качихме на върха, откъдето гледката е невероятна. Горе има и бинокли и срещу €1 може да гледате целия град около 2 минути.

Последното, което видяхме в Шьонбрун бяха прословутите му градини. Е, да, те наистина са красиви и се намират вдясно от двореца ако се гледа първата снимка горе.

Следващата запланувана дестинация за деня беше Stephansdom - катедралата Свети Стефан. Затова се отправихме обратно към спирка  Schönbrunn и с линия U4 на Karlsplatz се прекачихме на U1 до Stephansplatz. Катедралата е символ на града и се намира в самия център. Когато се изправи пред вас изглежда доста внушително, а на втората снимка долу се виждат следите от претърпян пожар.

За повече нямахме сили през този ден, тъй като в Шьонбрун прекарахме доста време, а и нямаше как да е по-малко - просто всичко там си заслужава да се види. Преди да се отдадем на заслужена почивка опитахме прословутите виенски вурстчета, които взехме от улична будка, намираща се близо до Stephansdom.

Ден 3
Отново рано ставане и възползване от шведската маса на хотела.Отправихме се към познатата ни спирка Keplerplatz и отново с линия U1 само за една спирка слязохме на Südtiroler Platz, където наблизо се намира дворецът Белведере. Минахме през няколко тесни улички за да се озовем при Горен Белведере. Купихме си комбиниран билет (но не си спомням цената) за Горен и Долен Белведере и още някаква сграда, която не помня. Честно да си призная и в Горен и в Долен беше малко скучно, защото вътре има предимно картини. Е, ако разбирате от изкуство, вероятно няма да счетете времето и парите за изгубени, но все пак... На снимките долу се виждат съответно част от портите зад Горен Белведере и задната част на самия дворец.

След разглеждането на така интересните картини се придвижихме и към Долен Белведере по градинските алеи. На третата снимка в далечината е предната част на горния дворец.

Картините продължиха и в долния дворец, където имаше творби и на български художници. Някои от тях си бяха доста потресаващи, но аз, както казах не разбирам от изкуство. Разходката продължи по улица Rennweg, която се намира зад Долен Белведере, до Schwarzenbergplatz. Това е площад с фонтан и паметник на съветската армия, както се вижда на снимката по-долу.

След това се отправихме пеша към операта, минавайки покрай Karlskirche - една доста красива църква и спирка Karlsplatz. От спирката за около 10 минути се стига до прословутата опера, която може да видите на снимката.

След като хапнахме в близкия МакДоналдс набързо, тръгнахме към поредния дворец, а именно Хофбург (Hofburg). Той се намира доста близо до операта и стигнахме за около 15 минути пеша. Част от двореца тогава беше в ремонт и не влизахме, но не съм сигурен и дали това въобще е възможно по принцип. Ето и няколко снимки на централния вход.

Спасението на деня за мен определено беше природонаучният музей на Виена, който се намира непосредствено до двореца Хофбург. Определено си заслужаваше парите (билетът мисля, че беше около €10). Освен, че е в пъти по-голям и по-богат от софийския, има различни интерактивни обучителни джаджи. Лично мое мнение е, че той си заслужава много повече отколкото, например, дворецът Белведере. Затова ви съветвам да не го пропускате. Ето и неговата фасада.

Точно срещу него се намира и музеят на изкуствата и националната библиотека, но тях не сме посещавали. Наблизо зад природонаучния музей е австрийският парламент, затова се отправихме към него за някоя и друга снимка, която може да видите по-долу.

Сградата е впечатляваща и няма нищо общо с българската колиба - еквивалент, а както изглежда и депутатите им нямат нищо общо с нашите ;) След парламента се намира и кметството - също много красива постройка. Ето я и нея.

Пред кметството има  един малък и много приятен парк, в който поседнахме за почивка преди да тръгнем да се прибираме. Срещу кметството, през парка се намира и виенският театър, който само щракнахме набързо, преди да се насладим на приятното време в парка. След 15-20 минути отдих се отправихме към близката спирка на метрото за да се приберем в хотела и да се приготвим за прибирането у дома на другия ден. Вечерта намерихме един ресторант, в който опитахме виенски шницели и бира. Порцията беше огромна, а бирата доста добра. Пилешкият шницел беше най-хубавият, който съм ял. Общо ни излезе по около €12-15.

Ден 4
Късно ставане, поредната шведска маса и напускане на хотела. От насъбралата се умора вече никой няма желание за повече разходки. Отидохме отново до Пратера за да купим малко сувенири и картички. Хапнахме някакви сандвичи в едно близко заведение и тръгнахме към летището по обратния път от спирка Praterstern с влак линия S7. Е, полетът ни закъсня с около час, но не успя да вгорчи цялостното ни преживяване. Като цяло Виена е един прекрасен град, който си заслужава да се посети на всяка цена. Би било добре да се посети за повече от 3 пълни дни, най-добре около 5. Определено бих се върнал отново някой ден. Но вкъщи си е най-хубаво...

Край